Полезен ли беше протестът на таксиметровите шофьори?

9 февруари бе един особен ден за българската демокрация. За десетина часа София бе в плен на жълтите коли. Шофьорите на таксита сякаш бяха взели властта и не знаеха какво да правят с нея.

Формален повод за протеста на шофьорите бе убийството на един техен колега през нощта. Само няколко часа по-късно хиляди жълти коли се събраха пред парламента. Заедно с него обаче те задръстиха няколко възлови кръстовища по центъра и реално блокираха цялата столица. Протестът им бе насочен персонално към министъра на вътрешните работи, обвиняван за високата престъпност в страната. Понеже това не е тайна за никого, шофьорите сигурно са се надявали на всеобща подкрепа от гражданите. Но не я получиха. И затова си има няколко съвсем основателни причини.

Първата е, че престъпността е еднаква за всички. Никой не може да се чувства защитен - водач на МПС или пътник. И тук вината на правителството като цяло и на министъра в частност е безспорна. Но убийството щеше да влезе в графата статистика, ако жертвата не бе таксиметров шофьор. Понеже "шофьорите са като ято", много е лесно да се организират и да направят своят протест видим за всички.

Само че те не просто протестират, те преминават в гражданско неподчинение. Което си е едно нарушаване на законите в страната и отнемане от правата на другите граждани. Не може да се пречи на другите хора да си гледат работата и да се търси подкрепа от тях.

Отделно, всички знаем какво става ако един пътник не си плати. "Колеги, има проблем" - звучи по радиостанцията, идват другите коли и пребиват пътника без много да се разбере, кой крив, кой прав. Е, как да си солидарен?

Не стана ясно какво точно искат протестиращите от парламента? Повече сигурност? Повече от какво, от другите хора ли? Няма как да я получат, всички са жертви.

Искат да не могат да бъдат нападани, обирани и убивани от пътниците. Много правилно, но това не е проблем само на властта. Парламентът не може да приеме "Закон срещу нападенията на шофьори на таксита по време на работа". Ако ден по-рано бе приет закон за монтиране на предпазни стъкла в такситата, какво щеше да се случи? Това е едно скъпо удоволствие и не всяка фирма би могла да си го позволи. Вероятно тогава тези същите хора щяха пак да протестират по подобен начин.

Изобщо, стигна се до едни чисто синдикални искания, които можеха да бъдат решени и без такива екстремни ситуации. Нека фирмите сами да си сменят автопарка с "английски" таксита. Никой няма да е против. За шофьорите ще е по-сигурно, а за пътниците - по-приятно.

Хубавото на протеста е, че участниците в него не позволиха на политически лица да се възползват от него за своите тяснопартийни цели. Желаещи за това не липсваха. Тези, за които популизмът е обичаен прийом, веднага се откроиха - Яне Янев и Волен Сидеров.

Другото добро е отношението между протестиращи и полиция. И едните и другите бяха достатъчно благоразумни да не стигат до крайности. Полицията бе нащрек, но много спокойно изчака емоциите на улицата да стихнат.

Въобще, протестите в държавата са нещо полезно. Показват, че обществото е живо и не е равнодушно към случващото се. Изгражда се една култура на общуване между властта и хората, полезна и за двете страни. Кара управляващите да са отговорни за взетите решения, да внимават за обществените тежнения и дава на хората увереността, че от тях зависи нещо, че и техният глас е важен. И "жълтия" ден, макар да не прерасна в "цветна революция", е добър сигнал за готовността на хората да си отстояват интересите, включително и с улични акции.

Но много е важно с подобни протести да не се злоупотребява. За да не се изхабява енергията само в "изпускане на парата", без да се решават наистина значимите проблеми в обществото. И най-важното, оказа се, че полицията, ако наистина и се наложи, може да разкрие едно престъпление в рамките на един ден. Е, нека да го прави все така и няма да има нито протести, нито престъпност. Но това е друга тема.

Повече може да прочетете в блога на Антони Де Ла Реа.

Реакции по темата потърсете в блоговете на Петя Марк и на Стела Ташева, както и мнението на Александър Крумов. Прегледайте и блога на Димитър Аврамов.

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД