Ако Турция е наистина географски и ментално, най-близко до нас българите, то Полша има друго свое качество. Тя е най-голямата източноевропейска и постсоциалистическа страна, тя е символ на промените в страните от нашият вече бивш соц. лагер. Тя е лидер на Нова Европа, каквото и да означава това. Полша е най-близко до нас политически. Ако Турция показва какви сме били доскоро, то Полша показва какви ще бъдем утре.

А каква е днешна Полша, какво се случи там, все пак?

Либералната партия "Гражданска платформа" спечели предсрочните парламентарни избори в Полша в неделя с 41,51 процента от гласовете, показват окончателните резултати. Водената от Доналд Туск партия получи 209 от общо 460-те места в Сейма (долната камара на полския парламент). Консерваторите от партията на настоящия премиер Ярослав Качински "Право и справедливост" се нареждат втори с 32,11 на сто от гласовете и 166 места в Сейма.

Само още две партии - десноцентристкият алианс "Левица и демократи" и Полската селска партия - преминаха 5-процентния праг за влизане в парламента. Едната получи съответно 13 и половина, а другата по-малко от 9 на сто от гласовете, или респективно 54 и 30 депутатски кресла. Последното място в полският парламент е за германското малцинство в страната - за него не важи правилото за минималния праг и то сега разполага с едно място в Сейма.

Куриозното е, а може би не е, че доскоро управляващите - популистката партия "Самоотбрана" и ултракатолическата крайнодясна формация Лига на полските семейства - въобще остават извън парламента. Те приключвайки изборите съответно с процент и половина и процент и 1/3 на сто от гласовете.

В Сената (горната камара на парламента) "Гражданска платформа" спечели 60, а "Право и справедливост" - 39 от общо 100 места. Стотното сенаторско кресло получи независимият кандидат - бившият премиер, социалдемократът Влоджимеж Чимошевич.

Избирателната активност е достигнала рекордно за този вид избори равнище от падането на комунизма в Полша през 1989 г. - 53,8 процента.

Основните играчи на тези избори са същите като през 2005 г. - управляващата партия "Право и справедливост" на братята-близнаци Качински и либералната "Гражданска платформа" на Доналд Туск. Също както и преди две години резултатите от социологическите проучвания бяха противоречиви до края, а разликите в предпочитанията на избирателите толкова малки, че са в рамките на социологическата грешка. През последния месец повечето агенции дори даваха преднина с около 5 на сто за "Право и справедливост". Едва в последната седмица "Гражданска платформа" получи преднина усетена и призната от социологическите изследвания. Повечето наблюдатели отдават това на телевизионния дебат между премиера Ярослав Качински и Доналд Туск, завършил с триумф за опозиционния лидер.

Всички сме наясно че странният, да го наречем, външнополитически маниер на братята Качински не им спечели особени симпатии сред европейските им партньори. Лидерите в ЕС официално избягваха да коментират предстоящите избори в Полша, но неофициално мнозина от тях се надяваха да видят ново лице, както отбеляза Ройтерс. Причината за това беше изразена най-добре от германския дипломат Екарт фон Кледен: "Досега Варшава упорито спираше всякакви европейски реформи, но без нея не можем да ги проведем."

В дните преди изборите отделни анализатори изтъкнаха и някои по-успешни политически ходове на управляващите консерватори. Като пример е сочена твърдата им позиция по отношение на агресивната енергийна политика на Москва. Варшава също така успя да устои на натиска на Кремъл в спора за вноса на полско месо, въпреки че заради това пострадаха преговорите за ново рамково споразумение между Русия и ЕС.

И въпреки това консерваторите загубиха Полша. Вероятно това се дължи не толкова на европейски натиск отвън, колкото на вътрешно осъзнаване че така повече не може. Само с един антиевропейски национализъм, винаги подсладен с популистки обещания, може да се спечели един мандат, но не и два поредни.

Първото обяснение на загубата на братята Качински вероятно е в нормалното желание на поляците просто да сменят управляващите. Това е правило в повечето европейските страни, по-специално в новите демокрации от Централна и Източна Европа. Това обяснение обаче не е достатъчно. То не отчита тоталния крах на двете малки ултраконсервативни формации, които бяха коалиционни партньори на "Право и справедливост", а сега дори не прескочиха бариерата за влизане в парламента.

Всъщност полското икономика направи през последните години едно развитие, което позволи появата на средна класа. Това естествено е свързано с приемането на Полша в ЕС. И сега именно тази нова средна икономическа класа се проявява политически. И тя избира либералните тези на "Гражданска платформа" на Туск, а не морализаторските филипики на братята - близнаци.

Не можем да изключим, че открито антиевропейският курс, избран от президента Лех Качински и най-вече от премиера Ярослав Качински, е настроил срещу тях голям брой поляци, които са наясно с преимуществата от влизането на страната им в Европейския съюз. Във всеки случай, политиката на блокиране не бе от полза за консерваторите.

Това не означава, че Полша ще се откаже да защитава националните си интереси. Всички страни членки на ЕС са в същото положение. Не се очаква обаче следващото правителство във Варшава да се противопоставя последователно на всеки напредък на европейската интеграция. Също така то би трябвало да спре да опъва антигерманската струна - нещо, което предизвика напрежение с Берлин, без да увеличи популярността на близнаците.

"Промяна, умереност, загуба на популистите, Полша дава пример за политическа зрялост, която може би възвестява края на преходния период. Това е една от нормалните за демокрациите неща, която освен това потвърждава края на романтизма" - това констатират  западните анализатори. Вероятно са прави.

Едно от основните предимства на "Гражданска платформа" в предизборната надпревара се оказа фактът, че партията беше първата, оценила потенциала на стотиците хиляди поляци, живеещи в чужбина. Докато Ярослав Качински се хвалеше със спадналото ниво на безработица в страната, Доналд Туск предпочете да се обърне лично към имигрантите, които всъщност доведоха до намаляването на безработицата. В края на септември той дори се отправи на обиколка из Обединеното кралство в надеждата да събере подкрепа за партията си. Според редица анализатори инициативата му не е лишена от смисъл - повечето поляци, напуснали родината си след присъединяването й към ЕС през 2004 г., имат далеч по-либерални възгледи от идеите на "Право и справедливост".

Голяма част от имигрантите също така са млади хора - а именно те съставят основната част на електората на "Гражданска платформа" и в самата Полша. Редица експерти са на мнение, че в последно време броят им съществено е нараснал поради усилващите се ксенофобски настроения в политиката на "Право и справедливост".

"Младите в Полша искат да живеят в модерна и толерантна европейска страна. Управлението на братята Качински е срамно за повечето от тях", смята Марек Мигалски, анализатор от Силезийския университет. Мнението му се подкрепя и от редица скорошни проучвания - според тях над 80% от полските младежи изпитват срам от правителството. Тази тенденция беше подхваната от опозицията, която украси столицата с плакати, гласящи "Право и справедливост" управляват, а поляците се срамуват".

Не е нещо ново заключението, че станалото в Полша скоро се е повтаря и у нас. И след като знаем какво се случва в братска Полша сега, можем лесно да се досетим какво ще се случи у нас, на едни следващи избори. Когато икономическият растеж се превърне в политическа отговорност на гражданите. Когато хората ще започнат не само да недоволстват, а и да се срамуват от управлението на страната. Тогава те сами ще стигнат до извода, че няма нищо по-лесно от това да се смени управлението на една европейска страна. Просто трябва да се гласува масово. Както в Полша, която става все по-европейска. Една истинска ЕвроПолша, намерила верният път.

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД