Ако Турция е това което сме били доскоро, а Полша е това, което ще бъдем скоро, то какво е за нас Швейцария? Швейцария ли? Може би това, което винаги сме искали да бъдем, но сами не си вярваме, че можем да постигнем? Преди да разберем как да сме Швейцария на Балканите, нека да разберем какво е всъщност Швейцария на Алпите. Дали е тик-такащият часовник на континента или се е превърнала в черната овца на Европа?

Ще ви разкажа един истински случай, който звучи като виц, но не е. Българин, имигрирал там през 90-те години на миналия век, се оплаква на местните власти от шума, който създават кравите с хлопатарите, зимувайки на поляните около дома му. Оплакването му не предизвикало особен проблем на кравите, но пък имало странни и неподозирани последствия за самия него. Няколко години по-късно, когато подал молба за швейцарско гражданство, тя била отхвърлена именно с мотива, че не се е приспособил достатъчно към местните нрави и обичаи. Като доказателство за това било приложено неговото оплакване, за което и той бил вече забравил.

Всъщност името на страната още от древни времена, та и досега е Хелвеция. На латински е Confoederatio Helvetica - Конфедерация Хелвеция.  От там и това съкращение  CH. Аз я бях нарекъл в предишната си статия "протестантска страна", но не съм съвсем прав. По официални данни най-разпространената религия в Швейцария е католицизма, чиито последователи са 47,6% от населението, а протестантите са малко по-малко - 44,3%. Има и имигранти, изповядващи исляма - около 4%, също и 2% православни. Но поне в Средновековието, френските хугеноти (протестанти) са намерили убежище бягайки от преследванията на католиците, така ярко изразени през нощта на Св. Вартоломей. И именно свободна Женева е града, в който Жан Калвин е проповядвал своите идеи.

От тогава до сега са минали векове, но Швейцария си е останала това спокойно място, сигурно убежище за всеки, бягащ от нечия тирания. Особеностите на нейната природа прави населението на страната прочути стрелци и това им качество гарантира на страната почти пълна непрекосновенност. От както Суворов извършва своят знаменателен алпийски поход, май друга чужда армия не е минавала от там. От друга страна, тези същите планини са оказали влияние и на държавното устройство. Всъщност това даже не е една държава, а свободен съюз на отделни държави - конфедерация. Някои от кантоните имат история на повече от 700 години, слагащи ги вероятно сред световно най-старите оцелели демократични републики.

Съгласно популярната легенда, на 1-ви август 1291 трите кантона Ури (Uri), Швиц (Schwyz) и Унтервалден (Unterwalden) сключват "Вечния съюз" ("Ewigen Bund") и поставят началото на Швейцария. Съюзът бива сключен на Rütliwiese (поляната на Рютли) и до днес е местото на най-тържествените празнични церемонии с т.н. "Rütlischwur" (Клетвата на Рютли), която знае всяко дете. Хартата обединява включените страни в борба срещу чуждото господство на Хабсбургите от  Свещената Римска Империя. През 1353 година към първите три кантона се присъединили кантоните Гларус и Цуг и градовете Цюрих, Люцерн и Берн, формиращи "Старата Федерация" от 8 кантона оцеляла през по-голямата част на 15-ти век (въпреки че Цюрих е изключен от конфедерацията през 1440 г. поради териториален конфликт) и довела до нарастване на силата и богатството на федерацията. Традиционното изброяване на кантоните е вследствие от реда на тяхното присъединяване, като 8-те, формиращи "Старата Федерация" са споменавани първи.

Но няма сега да се занимаваме с историята на Швейцария, по ни интересува нейното настояще. Как стана така че от скучна страна - символ на демокрацията в света, Конфедерацията се превърна в "европейското сърце на мрака" по определението на  "The Independent" . Страната винаги се е стремяла да стои настрана от общоевропейските проблеми, но това не означава, че е била равнодушна към ставащото около нея. На  26. Ноември 2006, швейцарските гласоподаватели приемат закон за финансова помощ за страните от Източна Европа. С приемането му те дават "зелена светлина" да се изпълни направеното в Брюксел обещание от Бундесрата за близо 1 Милиард шв. франка финансови помощи за новите ЕС-членове, както и страни от Източна Европа. Първите суми ще се изплатят към края на 2007 година. В известен смисъл, макар и не член на ЕС, страната е солидарна с общите процеси и дори е склонна да подпомогне финансово новите членове на европейското семейство. Разбира се може да се каже и обратното - Швейцария си плаща, за да я оставят на мира. Kaквото и да е от двете, страната не е "оставена на мира" и също е "посетена" от пришълци от източните части на континента, или от дори от други континенти. Както се казва "идват за 3 месеца а остават за цял живот". Някои от тях наистина не могат, а и не желаят да се впишат в типичните местни порядки. Подобно на съседните си Франция, Германия, Австрия и Италия, Швейцария също започва да се муси на новодошлите и да се появяват разни ксенофобски тежнения. Като при всяка истинска демокрация, това се отразява веднага в политическите действия на различните партии. В Швейцария ролята на националисти се поема от Народната партия  - SVP .

Партията, чиито член е министърът на правосъдието и бе част от коалиционното управление, предлага план за депортиране на имигрантските семейства, ако техните деца са обвинени в криминални престъпления, употреба или продажба на наркотици или измама с цел лично облагодетелстване. От партията твърдят, че имигрантите, които са 20% от населението, са четири пъти по склони да извършат престъпление, отколкото швейцарците. Противниците на SVP окачествяват идеята по темата за инициативата за депориране като безправна, нечовешка и просто глупава: "Ние имаме много квалифицирана работна ръка от вън - IT-специалисти, академици и лекари - без тях икономиката нямаше да е така силна, както е."

Но твърдата позиция на Народната партия по престъпността и имиграцията повиши броя на гласоподавателите й. Парламентарните избори в Швейцария се състояха на 21-ви октомври,  националистическата партия, която желае премахването на минаретата (само две в страната), спечели победа. По-точно прибави още шест места в  Nationalrat  - 200-членната долна камара, където ще има 61 депутати вместо сегашните 55. Социалдемократическата партия остава втората политическа сила в страната, но има 43 избрани депутати - девет мандата по-малко от досега. Десноцентристките партии като цяло бележат точки - християндемократите печелят 31 депутати, т.е. трима повече от сега, за сметка на радикалите. Двете екологични партии също бележат пробив - с общо 21 депутати - с осем повече от преди. Куриознато е че сякаш на пук на агресивната кампания на националистите, в Швейцария за първи път има чернокож в парламента.

Ако трябва да правим някакво сравнение между Полша и Швейцария, можем да кажем че те сякаш вървят точно в обратна посока. Едната се отървава от популизма и се отваря към Европа, а другата сякаш върви в обратна посока - "сменя ключалката". Но това е съвсем нормално - двете страни са доста различни, като политическо и в икономическо отношение. И прави впечатление не толкова че махалото се люлее в различна посока, а по скоро размаха му. При Полша и другите нови демокрации от източна Европа движението е по-рязко, лесно минава от крайност в крайност. В Алпите това не е така.

Швейцарците остават верни на политическата си традиция и провелите се парламентарни избори не водят до мащабни промени. Един логичен и очакван резултат, основан на добрите икономически резултати - увеличение на брутния вътрешен продукт, повишаване на конкурентоспособността на швейцарските стоки, чийто износ нарасна с 10% за последните шест месеца и рекордно ниското ниво на безработица, която слезе до 2.5%.

Големите победители на изборите всъщност са "екопартиите".Едната е  Зелената партия, която успешно акцентира върху климатичните промени, към които швейцарците са особено чувствителни. Традиционно ляво ориентирана, тя прибави нови 4 депутатски места, вероятно донесени от огромната вълна, която поражение на социалистическата партия. Явление в швейцарския политически живот е и първото успешно представяне на новосъздадената Зелена либерална партия, която ще защитава проблемите на околната среда от дяснолиберални позиции.

Изборите ще останат в историята с няколко рекорда. На първо място, с броя на кандидатите: общо 3089 души се бореха за Националния съвет, от тях близо една трета жени. Избирателната активност също е по-висока от 2003 г., когато в секциите отидоха 45% от общо 4.9 млн. имащи право на глас швейцарци. По-високото участие се дължи главно на гласуването по пощата - голяма част от швейцарците предпочитат да изпратят бюлетината си в предишните дни, което обяснява и краткия избирателен ден, и бързото обработване на данните.Друга интересна новина, обезпокоила дори и политолозите, е сумата, похарчена за вота. "Суисинфо" нарича тази кампания най-скъпата, като посочва минимум 50 млн. франка (около 30 млн. евро). Само за реклама във вестници и списания са отишли над 20 млн. франка, което е с една трета повече от предишния път.

Така че ако трябва да правим някакви генерални обобщения за политическата ситуация в Швейцария, то те не трябва да бъдат прекалено демонизирани. Ако нарекохме Полша лидер за източна Европа и пример за това какво ще се случи с тях в следващите години, то същото може  да се каже и за Швейцария. Тя е обаче един общо европейски лидер - пример за това какво ще се случи в развитите демокрации скоро.

По тази логика трябва да приемем че Еврпа я очакват следните няколко политически новости - движение на дясно с лек уклон към подчертаване на националната идентичност и повишаваща се избирателна активност на гражданите. И третото, като резултат на активността на гражданите, нещо съвсем ново - еко десница. Хора, които ще се постарят да превърнат Икономиката в Економика, и да не позволяват стопанското развитие да става за сметка на природата.

Е, по това май сме вече Швейцария на Балканите!  Дано скоро да станем и по всичко останало.

Турският път към Европа

ЕвроПолша

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД