На Бойко Борисов му предстои по-трудното - да покаже, че с един послушен съвет може да преобрази София.

ГЕРБ спечели тези избори. Разбира се, особенностите на местното гласуване дават тълкувание, изгодно на всички участници. Затова и всички си приписват победа някъде с нещо, по някакъв показател. Но усещането на всички е едно - ГЕРБ-ерът разцъфтява, а всички обичат Бойко Борисов.

При положение, че има поне двама нови участника в политическата игра - Атака и ГЕРБ - е много ясно, че всяко тяхно класиране ще отнеме от местата на досегашните участници във властта. Ще има някакво преразпределие на гласовете - от старите към новите партии. Основният въпрос всъщност бе колко ще спечелят новите и колко ще загубят старите.

При всяко положение новите спечелиха достатъчно. Стара истина е, че вторите избори за една партия са по-трудни от първите. Когато се явяваш за първи път пред избирателя, можеш да го подлъжеш с нещо, но втори път това не може да се случи. Иска се нещо повече. Изглежда, че това повече го има в Атака. Те успяха да преминат от графата на партия на протеста, появила се изведнъж и пак така изчезнала, към една все по-нормализираща се политическа сила с гарантирано трайно присъствие. Поне докато проблемите, които повдигат в обществото не бъдат разрешени по някакъв начин, от тях или от някой друг.

За ГЕРБ успехът е очевиден. Те в момента са носители на новото, на промяна, която хората очевидно искат. Нещо подобно на СДС преди десет или повече години. Затова и в момента дори не е ясно, а и не е много важно дали ГЕРБ е с дясна или лява идеология. Ясно е, че тези неща важат на национално ниво, не на местно. Важно е дали правителството е либерално или социално, но за кмета изискванията са други - да си гледа работата и да не е корумпиран. Точно това обещават новите и за това печелят. Идеологиите ще ги оставим за парламентарните избори, за след две години.

Всъщност може би точно тук новите подведоха своите избиратели. Внушаваха им, че ако спечелят ще искат предсрочни избори. Това, разбира се, няма да стане. Никой не го и желае - нито старите, нито новите партии. Управляващите не искат да са опозиция, защото властта е едно от причината и за тяхното съществуване, това е начин на оцеляване. Това важи с пълна сила за НДСВ, който без властта са на изчезване, а и за БСП - падането им от власт ще ги вкара в криза, подобна на тази, в която изпадна СДС след управлението на Костов.

А новата опозиция - ГЕРБ и Атака - все още не е готова да управлява нещо повече от градове и го знаят. Има нужда от време, за да се стабилизират местните структури, да се подготвят хора и програми за едно национално управление. Така ще минат година-две.

А какво става със старата опозицията, класическата десница? Тя регистрира своя най-голям успех в Плевен, където Найден Зеленогорски взе своя трети мандат от раз. Има обаче нещо друго - той в никакъв случай не може да бъде наречен "ново лице" на обединенната десница. А и за да печелиш три пъти подред в иначе "червения" град, значи си надскочил идеологическите предразсъдъци. Зеленогорски вероятно просто е един добър кмет и това е.

Това означава, че формулата "Заедно можем повече" не (винаги) е правилна. Успехът на десницата не е плод просто на някакво механично обединение на партии. Тя може да им донесе успех, само ако е свързано с ново мислене, с някаква промяна в статуквото. И това всъщност попречи на десния алианс да спечели в София.

За мен Мартин бе удачен избор. Макар всички лични грешки, които направи по време на кампанията. Той не е такъв тип играч, не е тип политик, от тези, които знаем досега. И това го направи различен, с една интересна кампания. Това, което не му достигна обаче, бе друго, извън него като личност.

Партиите, които го издигат не носят промяна. София е синя поне от 91-ва година. СДС и сие носят своята отговорност за този град през цялото време. Няма как зад гърба на един кандидат-кмет да пробутваш все същите лица в общината. Те и досега управляваха, какво им пречи да направят всичко, което искат в него? Изглежда не желаят или не могат. Какъвто и да е отговорът, дори да бяха спечелили и мнозинството в общината и кметското място, това едва ли би довело до някаква коренна промяна в облика на града. Ако досега Борисов бе заложник на сините на "Московска", сега щеше да е Заимов. Дали това би довело до промяна в града? Едва ли.

Що се отнася до левицата, нейният "поголовен успех", по думите на Станишев беше лесен за прогнозиране. Шамарът в София - също. Татяна Дончева поне бе по-широко скроена, тя привлича към себе си широкия ляв електорат. Бриго - напротив. Той отблъсква всички, освен здравите сили в партията. Видя се колко са на брой.

И така Бойко Борисов спечели. Сега му остава много по-трудното. Да успее да покаже, че наистина с един послушен съвет може да преобрази града. Стига да иска. А ако не иска, не може или не знае как да го направи - то това ще е неговата пирова победа. Ще му се наложи да остане кмет, докато си свърши работата, защото иначе няма да гласуват за него на парламентарните избори. Колкото и да го обичат сега.

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД