Преминалите избори за местна власт отново повдигат един позабравен въпрос. Искането да се въведе задължително гласуване за българските граждани. Възможно ли е това да стане реалност? Ще промени ли това политическата картина в страната? Може ли да се въведе демокрация по задължение?

За първи път идеята за задължително гласуване на гражданите на всички избори бе повдигната от СДС през есента на 2005-та. Година по-късно „Атака” го предложи за президентските избори. По време на евроизборите праз пролетта на 2007-ма за това заговори ВМРО. А сега темата се повдига от НДСВ.

Прави впечатления, че по този деликатен въпрос се говори вече редовно на всички избори и забележете - все от формации, които не са се представили добре. Сякаш търсят оправдание за своят неуспех. За тях именно липсата на задължение на гражданите да гласуват под строй е основна причина за сегашната политическа ситуация в страната.

Сергей Станишев от трибуната на 46-тия конгрес на БСП заяви, че „като че ли има две Българии – на гласуващи и негласуващи. Всеки се затваря в своя малък свят и мнозинството става заложник на едно активно малцинство, което гласува и това е голям проблем за България.”

Само че, това според мен е прехвърляне на проблемът от болната глава на здравата. Неуспехът на партиите се поднася като неуспех на гражданите, на избирателите, които не са подкрепили "здравите сили" в обществото. И сега не друг, а именно гражданите са виновни за лошата или неправилна политика, която водят политическите партии. Много удобно.

Дали това е проблем за страната или за партиите? Негласуването се вменява като вина без сериозно да се търсят причините за него, сякаш то е някакъв неотменим природен закон, а не резултат от некадърни или корумпирани действия на грешни политици. Предложението ни връща в едни уж отминали времена, когато на отиването до урните беше задължително, а управляващите печелеха с 99.9 от подадените гласове.

Доводите за въвеждането на задължителното гласуване са дълбоко сбъркани. Приема се, че гласуването е начин да повлияеш на политиката, да покажеш на партиите, какво точно искаш от тях да изпълняват. Обаче се оказва обратното - политическите формации са повлияват много повече от вота на негласувалите. Заради този протестен вот, изразен чрез отказа от гласуване, предизвиква и големите кризи вътре в партиите. Загубили своята подкрепа те се принудени да търсят път за своя промяна, да се реформират. Така че в този аспект негласуването има и своите положителни качества, като стимул за обновление на всеки партиен елит.

Привържениците на задължителното гласуване винаги отбелязват как то е демократично, защото го има в 4 държави от ЕС и дори в цял континент – Австралия. Ако обаче тази практика беше добра, вероятно щеше да се приложи и в останалите 23 страни-членки. По тази логика можем да приемем и монархията или двукамарният парламент - има го в Европа, сигурно е демократичен. Във въпросните държави обаче задължителното гласуване е наложено от исторически или извънредни обстоятелства. У нас няма такива исторически традиции.

Ако има изобщо някаква полза от задължително явяване пред урните то за мен тя е само една. Че ще се разбере точно колко са гласоподавателите в тази страна. Защото обществена тайна е, че избирателните списъци са абсолютно неадекватни на истинският брой на гласоподаватели. Това е защото в такъв списък лесно се влиза, но много трудно се излиза. Заради това наблюдаваме парадокса, как населението на страната е намаляло, а броят на гласоподавателите се е увеличил. Всичко това изкривява картината. Всъщност процента на гласуващите не е чак толкова фатално нисък, колкото изглежда на хартия. И вместо да се призовава за приемането на разни недемократични действие, много по-добре е да се прочистят внимателно избирателните списъци. Отделен въпрос е, че е крайно време да се въведе възможността за гласуване по пощата или по интернет.

Гласуването у нас все още е право, а не задължение. И не трябва да се избира от няколко злини най-малката, под благовидния, но дълбоко неверен предлог, че така се изпълнява дълг към обществото. Трябва да се предлага избор между възможности, които заслужават доверие. Крайно време е някои хора да разберат, че демократични цели не се постигат с недемократични методи.

Защото когато правата станат задължения – демокрацията става диктатура.

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД