Когато днес албанците в Косово празнуват своята независимост с надути клаксони в Прищина, ние трябва да се замислим трезво добре ли е това за нас или зле? Каква е нашата позиция по въпроса за суверинитета на Косово? Ще признае ли България една сепаративна държава във взривоопасен район като Балканите? Какво ще се случи от тук насетне, какво може и трябва да направи България?

Когато слушаме изявленията на нашите държавни мъже - президент, премиер и външен министър, прави впечатление как те имат единна позиция по въпроса за статута на Косово. На всяка пресконференция при зададен им въпрос в тази насока и тримата отговарят по един и същи начин: "Позицията на България по въпроса за Косово е ясна."

Това обаче, само по себе си не е никакъв отговор. Признавам, че аз за себе си, не знам какъв е отговорът. Не знам каква българската позиция по този близък до нас въпрос. И след като не го знам, а и никой не го казва какъв е, остава ми само да гадая. Вероятно така правят и другите наблюдатели, защото се пишат противоречиви мнения на различни места. В последните дни - поради липсата на яснота, сякаш надделява мнението, че България няма да признае независимо Косово, поне не веднага. По подобен начин може да се каже и обратното - България ще признае Косово, но не веднага. Вероятно това е и верният отговор - едното от двете.

Според мен България трябва да признае независимостта и суверенитета на Косово.
Причините за това са няколко.
 
Първата е, че всъщност Косово е вече "де факто" отделено от Сърбия. И това стана още след войната през 1999 г. Процесът е необратим и еднопосочен. Да се смята че е възможно едно ново обединение между Белград и Прищина е химера. Едва ли някой вярва сериозно в това. И след като на практика областта е отделена от метрополията, то остава само да се признае този факт и "де юре".

Втората причина е, че като признава едно независимо Косово, българското правителство трябва да направи всички необходими постъпки пред новата власт в Прищина за да извоюва на българите живеещи там правата на малцинство. Гораните са част от българската диаспора и това е нашият национален интерес. Ние можем да го защитим именно като признаем легитимността на правителството в Прищина, а то признае нашето малцинство в Гора.

Третата причина е, че с признаването на независимо Косово ние проявяваме и нашата европейска и атлантическа солидарност. Крайно време е да се отърсим от своята проруска ориентация и веднъж завинаги да покажем на нашите партньори, че не сме ничии троянски кон, нито в ЕС, нито в НАТО.

Четвъртата причина е, че едно отделяне на Косово от Сърбия, би отклонило вниманието на Белград от Скопие. Крайно време е да се разбере, че случващото се в Македония сега - цялата антибългарска истерия - става под сръбски натиск. Ние трябва да направим всичко възможно това да престане.

И последната причина е че все пак с Декларацията за независимост на Косово, всъщност се слага край на една етническа война на Балканите, която отне твърде много жертви и засегна целият регион неприятно. В наш интерес е конфликтът между албанци и сърби да приключи. Дори и на едните да не им харесва крайният резултат, то за всички ни е по-добре да се спре конфронтацията.

Както се казва, по-добре ужасен край, от колкото ужас без край.

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД