Раул Кастро е призван да продължи пътя на брат си Фидел, но това едва ли ще му се удаде лесно.

Според Фидел Кастро, кубинската революция не е "комунистическа" а е "хуманистическа". С десетилетията, изминали от щурма на "Монкада", положението на "Острова на свободата" много се промени. Постепенно революцията се превърна в диктатура на един човек, която сега прелива в семейна. В известен смисъл положението е необичайно и май няма точен аналог в световната история. Може би и за това е добре да използваме за случващото се в Куба познатия ни от Пикасо термин, описващ неподражаемият, но гениален начин на правене на нещата - "Кубизъм".

Куба има своят нов държавен глава и това е добрата новина. Лошата е, че името на новия президент е отново Кастро. Раул заменя своя брат Фидел. Едва ли това е голяма промяна. В известен смисъл може да се каже, че в последния половин век Куба е обречена на постоянна "кастрация".

Всъщност, това е доста повърхностен поглед върху случващото се и е леко ироничено казано. Едва ли е и много вярно. По-скоро смятам, че това, което става в Хавана, наистина има значение и промяната е по-голяма, от колкото си мислим. Подозирам, че и на самите управляващи там им се иска да изглежда сякаш нищо не се променя. Но не е така и това е очевидно.

Очевидното е, че Фидел отива в историята. Да, той наистина си заслужи това място и в известен смисъл му прави чест, че се отегля от властта приживе.

Другото очевидно е, че Раул заменя Фидел. Нищо по-нормално. Кой друг освен братът на вожда може да продължи досегашната политика? Всъщност Раул не може да продължи политиката на Фидел и това е последното очевидно нещо. Защото те са доста различни като хора.

Докато единият е пламенният оратор, който държеше 8 часови речи по площадите и хората го слушаха, то другият е човек на силата, на армията и сигурността. Те в известен смислъл се и допълваха. Всеки бе заел своята си ниша. Раул пазеше гърба на Фидел. Фидел бе фронтменът и етикетът на революцията, а Раул даваше така необходимата сигурност. Сега обаче нито има кой да дава лустро на диктатурата, нито има кой да и дава сигурността.

Това е промяната, в това е и проблемът.

Ако досега комунистическата диктатура в Куба се държеше в доста голяма степен на ореола на Фидел, сега вече трябва да се държи само на силата на Раул.

В началото вероятно ще е лесно, някак по инерция. Но постепенно нещата ще се променят. Фидел управляваше така, както умее. Раул ще прави същото, ще упражнява властта, така, както умее. А той умее само със сила. И това след няколко месеца само ще доведе до повече сила и до по-малко говорене в Хавана.

Комунистическата диктатура ще се превърне във военна и това е неизбежно.

Това ли е краят на карибският комунизъм, обгърнат с ореола на Че? Да, вероятно да. Но не и краят на диктатурата. Напротив, тя едва сега започва. Сега ще дойде време, когато Куба наистина ще съжалява, че Фидел вече го няма.

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД

Още новини

• Аржентина ограничи достъпа до Фолкландските острови
• Нов трус хвърли Хаити в паника
• Хаити дава шанс за изява на САЩ
• Американци бомбардират Хаити с храна
• Хаити: броят на жертвите ще стигне 200 000
• Учени: Хаити да се готви за още земетресения
• Хаити негодува – помощите се бавят