Ако в някой, произволно избран и политически неутрален български информационен сайт се появи анонимна анкета с въпрос: "Пука ли ви кой ще стане евродепутат?", мога да се обзаложа, че повечето от отговорите на потребителите ще бъдат: "Твърдо не!". И въпреки това, със същата увереност мога да заявя, че сегашните избори за Европарламент ще бъдат не само интересни, но и определено популярни сред населението. Още в началото на най-ожесточената кампания, на която ще сме били свидетели, трябва да сме наясно, че изборите не са това, което са. Не е зле още от сега да разсеем някой от митовите или заблудите относно предстоящият вот.

Мит N:1. Ниска избирателна активност.

Първият и може би, най-популярен мит е относно активността на избирателите в изборния ден. През дъждовния 20-ти май на 2007-ма своя глас упражниха почти 2 милиона избиратели. Това беше наистина рекордно ниска избирателна активност, и няма изгледи той да бъде подобрен. През тази година, напротив, напълно е вероятно в България да постави рекорд по висока активност. Отговорът на въпроса: "Защото тогава гласуваха толкова малко, а сега ще гласуват повече?", е ясен, но нека пак го споменем.

В съзнанието на повечето европейци, Парламента в Брюксел (и понякога в Страсбург) не е институция от първостепенна важност. Специално за нас, българите, ЕС се свързва с Европейската Комиция, а не с Европейския парламент. И то е така, понеже (в нашето съзнание) именно Комисията спира (или отпуска) субсидиите за страната ни. Докато в Европарламента дебатите имат по-скоро съвещателен, а не решителен характер. Да, вярно е че именно там се приема бюджета на общността, но това е нещо твърде далечно за нас.

Ако в България гласуват не два милиона, а да кажем 2 избиратели, това няма да промени нито броят на нашите евродепутата (те ще са и ще си останат 17) нито броят на нашите еврокомисари - 1. Ние, като граждани, някакси нямаме лично отношение към избора - с нас или без нас, положението ня се променя драматично.

Подобно е и отношението в другите европейски страни. Те, а и ние, изпращаме в Брюксел два вида политици. Първите са ветераните, които вече са известни имена и уморени от острите политически битки, се отеглят на една по-спокойна, но почетена длъжност. А другите са бъдещите политически звезди, които се пращат в Брюксел, за да се обиграят, да натрупат опит и да бъдат "разпознаваеми" от колегите в средите. Така, евродепутатство се превръща по-скоро в синекурна длъжност - без много усилия, но с подобаващо възнаграждение. Поради тази причина, избирателната активност в цялата общност се движи около 30-те процента.

А в България, през 2007-ма тези избори бяха частични - никъде другарде, освен в новите членове на ЕС, не се проведеха подобни вотове. Докато сегашните са всеобщи - освен у нас ще има избори в цяла Европа. Това, само по себе си, ще доведе до увеличаване на избирателите, които ще преминат психологическата бариера от 2 милиона, само поради гласовете на избиратели зад граница.

Освен това, за нас през 2007-ма евровотът бе по-скоро екзотика, не въпрос на живот и смърт. За това пък сегашният е именно такъв. Според мен е много вероятно пред урните в България да се явят между 2,5 и 2,8 милиона избиратели.

Мит N:2. Целта на изборите е да се изберат 17 евродепутата.

Нищо подобно. Въпросът е малко по-друг - коя партия, колко депутата ще успее да излъчи. Изобщо не е важно кой/коя личност точно ще замине за Брюксел, две седмици след изборите имената на спечелилите ще се забравят. Въпросът е: кой кой е в днешната българска политика?

Всички политически сили си мислят, че това е само първото полувреме. Второто е на 5-ти юли.". Т.е. - борбата е за властта в София, а не в Брюксел. Важно е кой ще състави правителството на България, а не парламентарна фракция в ЕС. Така че, изборите изобщо не са за влияние в ЕС или за евродепутати. Те са за влияние в България и за властта тук. Това преопределя целите, характера и ожесточението, с което всички се хвърлят в кампанията. А тя ще бъде незапомнено дълга тежка, и нека си го кажем направо - мръсна и без никакви задръжки.

Мит N:3 Изборите са пропорционални.

Евровотът се извършва по чиста пропорционална система, дори по-добра отколкото изборите за НС, понеже има само един избирателен окръг. Така всичко е по-лесно и честно, няма прехвърляне на гласове от място на място, няма излишни изборните прагове и т.н. Условията са ясни на всички и са достатъчно приети от участниците. Има обаче едно изключение - и това е механизмът на преференциите. Макар всяка партия да има подредена листа, то избирателят има крайна дума за това, кой избраник на кое място ще бъде.

Според закона, ако един кандидат получи над 15% одобрение (преференции) от избирателите, то той отива на предно място в листата, без значение как е била подредена тя от партийнте лидери. Както се казва, не е важно как влизаш в листата, а как излизаш. На предните евриозбори имахме нещо подобно с листата на НДСВ, когато Антония Първанова за малко да измести Биляна Раева от първото място. Според мен, при тези избори това този път ще се случи не само на теория, но и на практика - за пръв път ще сме свидетели на реално преподредени листи. Това може да изиграе лоша шега на някои водачи на листи, но пък ще бъде определено по-демократично и съвсем в духът на гражданското общество.

Мит N: 4 Избори се печелят с митинги и плакати.

Това ще са първите виртуални избори в България. Арена на сбъсъка вече няма да са улиците и площадите на страната, няма да има скрито късане на плакати през нощта и раздаване на листовки в изборния ден, както бе през 90-те години. Войната ще се води на виртуалното пространство. Арена на директния сблъсък ще са всички други социални мрежи, но най-вече Facebook и You Tube. Основните оръжия ще са интернет сайтовете и блоговете, а "Google бомбите" вероятно ще бъдат използвани като оръжия за масово поразяване.

Около всяка политическа партия се организира група хора, активни интернет потребители, които се грижат за доброто представяне на своите избраници, има и специално назначени Фейсбук-консултанти. Резултатите от тяхната дейност е видна за всички. До деня на изборите няма да останат "неусвоени виртуални простраства", нито пък да има необлъчени потребители. И колкото повече случайни аполитични потребителите се мъчат да се дистанцират от политическите спорове, толкова по-интересни ще стават те за политическите интернет активисти. Понеже борбата е именно за "неутралните гласове" - те са най-голямата цел на предизборната кампания, техните гласове ще решат всичко.

Освен всичко, споменато досега, има и още една новост - най-сетне ще станем свидетели на електронно гласуване! Подобностите още се пазят в тайна - вероятно, защото самите организатори не са наясно как и къде ще стане, но фактът си е факт. В няколко изборни секции ще има машини за електорнно гласуване. Аз лично смятам да се възползвам именно от тях и смятам, че малко е по-добре от нищо. 

Остана да кажем само и най-интересното по въпроса за изборите - кой ще ги спечели?

Втората част на статията може да прочетете тук

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД

Още новини

• ЕС налага нови лимити на бонусите на банкерите
• Българските лекари и учители печелят повече от румънските
• ЕК иска вдигане на пенсионната възраст за ЕС
• ЕК може да проверява бюджетите на страните-членки
• Меркел и Ердоган си стиснаха ръцете
• Ердоган и Меркел отново в спор
• Гърция: има сделка