Евроизборите ни показа нещо ново - колко са силни малките партии и колко са всъщност слаби силните.

Евроизборите минаха, резултатите са известни. Изненадите не бяха изненада, а по-скоро предвидимо развитие на естествените процеси. Остава ни да разгледаме детайлите и да разберем защо така се случи. И най-важното - да се помислим какво предстои от тук нататък.

Един обективен, макар и бегъл анализ на изминалите избори ни показва, че партиите се представиха предвидимо. Прогнозите, които направихме тук и тук преди месец се сбъднаха с точност от 99.99 %.

Избирателната активност надмина 2.5 милиона избиратели, което беше очаквано. Не за друго, а именно защото този вот бе разглеждан като едно "първо полувреме", като подготовка за националните избори след месец. Това доведе до стягане на партийните редици и до активизиране на твърдия електорат. От друга страна, сблъсъкът на твърдите ядра на различните политически сили ни показа нещо ново - колко са силни малките партии и колко са всъщност слаби силните.

В известен смисъл, ако някой победи в неделният вот, то това бяха по-малобройните, но по-мобилизирани партии. И обратно - загубилите са всички тези, които се смятат за многобройни и влиятелни политически сили, но не успяха да призоват пред урните своите симпатизанти от периферията.

Неделният вот бе спечелен от ГЕРБ,

Поне, ако смятаме само броят на бюлетините. Но от друга страна, победата им не бе така категорична, както се очакваше. Това показва, че може би контузията на неформалният ми лидер все пак може да е изиграла своята роля. Истината е, че партиията на столичния кмет не направи ярка и запомняща се кампания, те сякаш си знаеха, че са първи и това ги успокои прекалено. Избирателите обаче ги наказаха, като им дадоха една почти "пирова победа" - задължаваща, но не и удовлетворяваща. Листата на ГЕРБ бе съставена от хора, които може и да са добри професионалисти в своята област и да се ползват с партийното доверие, вероятно биха били и достойни европарламентаристи, но това бяха все хора, не достатъчно известни на широката публика. Неучастието на неформалният им лидер в кампанията им изигра лоша шега и това се превръща в основен проблем на тази влиятелна политическа партия с претенции за утрешно съставяне на самостоятелен кабинет.

Горчивата истина за "герберите" е, че колкото и да подобрят своите резултати през юли, то това няма да е достатъчно. Просто загубиха първото полувреме и времето до края на мача няма да им стигне да победят с класически резултат. За тях е задължително да търсят бъдещи партньори с оглед на сегашните резултати и на следизборната ситуация в страната. В своята пресконфернция след вота Бойко Борисов, почти начерта профила на едно бъдещо управление на България - по думите му една бъдеща коалиция би била съставена в формат ЕНП+. Т.е. - да се елиминират социалистите и партията на Доган от властта, но и да не се допускат националистите в нея. Всички останали са потенциални приятели, а както знаем, победителите имат много приятели след победата си.

Представянето на БСП бе също предсказуемо с оглед на ситуацията в страната.

Както твърдят социолозите, "когато една управляваща партия участва на избори, то хората гласуват не за партията, а за правителството". Тази стара истина се потвърди за пореден път и това обуславя броят на "червените" гласове в урните. По-малко от половин милион гласоподаватели одобряват социалистическата партия и харесват управлението на сегашното правителсво. Защо е така и дали можеше да е по-друг начин е отделна тема, за която тази статия няма да ни стигне.
Но има и нещо друго, което направи силно впечатление в тази кампания. Черният ПР на управляващите, цялото им хард поведение, агресивният тон, който се изостри с приближаването на изборният ден. Това показва проблемите сред управляващите, това показва несигурността им в утрешния ден и страхът им от загуба. На момента се създаваше впечетление, че социалистите са се вкопчили в управлението и сякаш се готови на всички, само и само да останат на власт. А няма нищо по-нормално в една демокрация, власта да преминава от едни ръце в други, от една партия в друга. Така че, нищо фатално няма да се случи на страната ни, ако БСП не е на власт, даже, според повечето гласуващи - май дори е по-добре.
Изводът е, че с черен ПР, с водене на кампания под мотото "Анти-", никой не е спечелил и няма да спечели никакви избори.

С нещо подобно меже да се опише и представенето на ДПС.

Тази политическа формация, която най-често наричаме грешно "етническа" за пръв път показа спад в гласовете си. Но като имаме предвид редът и дисциплината в редиците на Доган, то това е по-скоро, тактически ход на партията. След месец ще се разбере, че това е било просто умишлено разхлабване на редиците. Все пак това е първото полувреме, истинският мач едва сега започва. Доган предпочита да бъде подценяван, не е нужно точно сега да се демонстрира силата на неговият вот. Ако има някакви страхове в техния щаб, те са по-скоро да не станат първа сила в страната. Това би било пагубно за тях и техните експерти го знаят много добре.
 
Дали е имало преливане на гласове от техният електорат към други политически формаци? Може би да, може би не, никой не знае, и няма право да го твърди, ако не може да го докаже с факти. То няма и особено голямо значение, към днешният ден. Ако е имало даване на заем на гласове, то можете да бъдете сигурни, че Доган много скоро "ще се прибере вересиите" и така всичко ще си дойде на мястото.

Представянето на "Атака" бе в рамките на очакваното.

"Постоянно присъствие" в политиката, но и постоянно отсъствие във властта, това е тяхната орис. Докато не се появи някой по-краен, който да им изземе ролята на "лошото момче" в българската политика. Като че ли, за пръв път сега РЗС се помъчи да "стъпи в обувките" на Атака, но е видимо с просто око, че определено "тези обувки са им големи". А и Яне е съвсем друг тип от Волен, нещата са доста различни, и няма място за сравнение. Факт е, че Атака - мразена от едни, обичана от други, си остава константа в родната политическа сцена.

Остана най-интересното - да видим "драмата" на силните слаби, тези които и можем да наречем истинските победители в неделя.

Тези малки и силни победители са НДСВ и "Синята коалиция".

Безспорно е, че именно те спечелиха вотът в неделя. Да, в последния момент, или даже след него, "жълтите" успяха да изпреварят с едни гърди "сините". Това се определи като голям успех за "царистите и като неуспех за "сините". Но според мен е успех и за двете формации. Защото фаталните 361 гласа преднина всъщност изобщо не са фатални. Двете формации така или ианче печелят общо 16% и общо 4 евродепутата в Брюксел. Едната вкарва сега 2, другата сега един и след половин година още един. Честно казано, изобщо  не е особено важно кой ще е първи и кой втори. Важно е друго - кой и защо спечели, как и би ли повторил своят успех през юли?

НДСВ се представя така, както само те могат. Влязоха в кампания предвидливо рано и тактически правилно, и я завършиха много силно - типичен за тях похват. Те като започнаха да демонстрират "опозиционност" още преди месеци и да си възвръщат собствената политическа физиономия на партия, а не на придатък от Тройната коалиция. Това очевидно даде своя резултат. Когато дойде време за избори, "царистите" възприеха най-печелившата възможна за тях тактика - предложиха перфектна листа, пълна с известни имена, превърнаха вотът в мажоритарен и водиха една преднамерено "европейска" кампания, подчертано "френдли" към всички. Никакви конфликти, никакви нападки - това не бе тяхната игра. За всеобщо учудване, това им донесе гласовете на "уморените" избиратели с белите якички, наслушали се на всякакви компромати. Продължавам да твърдя, че избирателите на НДСВ не са просто "монархисти", макар че сигурно има и такива. Повечето са държавни служители или пък хора, които искат точно такъв тип кампании. Е, получиха я. НДСВ им я даде и сега бере плодовете на своя труд. Гласовете за тах са почти двойно от ези, преди две години.

"Синята Коалиция" избра - доброволно или по стечение на обстоятелствата - друг ход, също толкова печеливш в този случай. Това донякъде бе техен избор, но и донякъде бе плод на постоянните атаки на останалите. Самото създаване на Коалицията на сините с по-тъмносините, вече бе пробив в системата. Консолидираната десница имаше потенциал да обедини около себе си всички анти-правителствени гласове и така да се намеси сериозно в играта. Това не се случи в пълна степен, но резултатите не бива да омаловажават постигнатото. Ако погледнем цифрите, то те са красноречиви. На предния евровот, едната партия взе около 90 хиляди гласа, а другата - още по-малко. Едно повторение на тези резултати би означавало така или иначе смърт на "синята идея". "Сините", в различните нюанси на този така хубав цвят, влязоха не в еврокампания, а в една битка за оцеляване и хепиендът изобщо не беше сигурен. Сега двете партии събраха над 200 000 гласа. Което означава с поне 30 хиляди повече от сборът на двете самостоятелно. Т.е. - коалицията сама по себе си е по-привлекателна за избирателите и е печеливша, а не е просто механичен сбор на два твърди електората.

Прелюбопитно е, след като спечелиха първото полувреме, как точно ще се представят тези две сили на националните избори? Вероятно, ако искат да завършат като победители в нмача, и на двете партии ще им се наложи да променят тактиката си за второто полувреме.

НДСВ вече няма да може да играе на "свой терен". Нито да използва "капитана" си Меглена Кунева. И от тук започват проблемите. Царистите ще трябва да се защитават, да обясняват защо са били в управлението и какво точно са направили за тези вече два мандата, а и добро ли е било свършеното за избирателя? А това е трудна задача. Въпросите на избирателите са трудни, а упреците към управляващите - оправдани. Като че ли е по-вероятно НДСВ да не успее да затвърди своят сегашен успех.

При "сините" положението е малко по-различно  - те си върнаха твърдия електорат и това е добре. Това е достатъчно, за да ги има, но не е достатъчно за да са "неотменим" фактор. И на тях ще им се наложи да сменят тактиката, ако искат да разширят подкрепата си. Защото трябва да си върнат и "мекия електорат", който е така нужен, но и толкова капризен. А това е най-трудно и това не може да стане с говорене "анти-", с водене на война срещу всички. И ако трябва да допълним техния призив "Време е за добрите ..", то можем да го направим така - "Време е за добрите послания", време е за позитивизъм.

Време е за Про-, а не за Анти-.

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД