Назначенията на Румяна Желева в МВнР и на Николай Младенов в МО, макар да минават към първата група – като партийни кадри, преминали през не едни избори, по-скоро са от типа “временни”. Оставаме с впечатлението, че първоначалното намерение е било Желева да е новият български еврокомисар, но както знаем, за подобен наистина висок пост се изисква и определен опит на друга висока позиция. Нямам как един политик да стане член на ЕК, ако няма в CV-то си точка – “министър”, “управленец”. Поради този пропуск, на г-жа Желева вероятно и се наложи да поеме макар и за няколко месеца поста на пръв дипломат, а сякаш готвеният за този пост Младенов да бъде спешно прехвърлен във Военното министерство, макар и да не е най-подходящият за там.... При всяко положение, много е възможно, след няколко месеца, правителствената рулетка да се завърти и да има смяна на местата. За нас остава само да гадаем, ако Младенов поеме МВнР, то кой ще поеме МО? Но, както знаем, “всеки войник носи маршалския жезъл в раницата си”, предполага се, че и в екипа на ГЕРб ще има достатъчно “кандидати за слава”.

От групата на “технократите”, най-силно впечатление прави разбира се, Симеон Дянков. Той е и другият вицепремиер, този, който ще отговаря за икономиката на страната. Безспорен авторитет, все пак един от Топ 100 от световните икономически експерти, той без съмнение е препълнен с добри намерения и с много теоритично познания, как трябва да стават нещата. Добър избор на Бойко Борисов или на този, който му го в посочил. Остава проблемът, с който се сблъсква всеки завърнал се в Родината емигрант - дали ще успее да промени обществото или местните общствени порядки ще променят него...И между другото, това зависи, колкото от него, толкова и от нас - доколко ние самите сме склонни да се разделим с мисленето си на Андрешковци? Малко по-лесно ще е на Росен Плевнелиев. Първо, защото вече се е доказал "на терен", вече е направил нещо "западняшко", нещо, което можем да видим с очите си - "Бизнес парк София", който е като оазис сред панеленият ж.к. Младост" 4. И второ, със своята усмивка и словоохотливост този министър много скоро ще стане всеобщ медиен любимец. Опасността пред него е да внимава да не засенчи с медийните си изяви своя патрон Борисов. Защото е ясно, кой е звездатата в тази система, и кои са планетите...  Най-доброто попадение на новият министър-председател, обаче безспорно в правосъдният министър Маргарита Попова. Доказан професионалст, с име в своите среди, безкомпромисен и известен с добрата си работа на "шефовете" от Брюксел. Дали България намери своята Моника Маковей? Твърде е възможно. Във всеки случай, да не очакваме от нея много излишни приказки или самоцелни медиини изяви. Тя е от хората, които ще си вършат отлично работата, без да искат да са под прожекторите.

Точно на обратния плюс ще са "министрите-приятели". Те са в кръга на "бойкоизбраните" по съвсем други причини, по "приятелска линия", и от сега е ясно, че нито някой ще ги претовари с работа, нито някой очаква от тях двамата чудеса от храброст.

Голямата заслуга на Вежди Рашидов към ГЕРБ е пробивът му в Кърджали. Т.е. донякъде, късмета му е в това, че е хем "турчин", хем е "гербер". Както преди 10-ти ноември се казваше, вероятно не без основание, за да направиш кариера е най-добре да си "турчин -комунист". Ситуацията е много подобна и сега.

А приносът на Божидар Димитров към ГЕРБ е, по-думите на Бойко Борисов - че му е помагал по време на управлението на София в титаничната битка с Татяна Дончева... Това звучи като комплимент към Дончева и като обида към Димитров, но странно защо и двамата го приемат точно обратното.

При всяко положение назначението на Вежди Рашидов и на Божидр Димитров е знаково. То не е жест на добра воля или подадена ръка от ГЕРБ към ДПС или към ДПС. Напротив, то е жест към техния електорат. Борисов иска да намери пряк пък едновременно към етническите турци през единият и към войнстващите социалисти с атакистки уклон през вторият. Тези двама минсистри не са “троянски коне” в ГЕРБ, а точно обратното – те са начин Борисов да си играе с избирателите, които не са го подкрепили днес, но които иска да вземе утре.

А неоспоримият факт, че и двамата бяха приети на нож от тези, за които уж трябва да отговарят - хората на изкуството или тези зад граница - ни най-малко не влияе на премиерът. За всички е ясно, че това беше гаф, че показа липса на "бон тон" от страна на Борисов. Защото не може да съкращават едни министерства, а да се откриват други само заради свой приятел...

И накрая, като извод за цялото ново правителство, може да се направи следното заключение. Предното управление на Тройната коалиция, бе ляво, но му се налагаше да води твърде дясна политика, поне в областта на икономиката. Сега ще наблюдаваме обратното - дясно правителство, на което ще му се налага да води лява политика, поне в областта на икономиката. Най-лошия период за Бойко Борисов и най-трудни за неговата “пожарна команда” ще е времето на