Френският парламент прие окончателно закона, криминализиращ отричането на арменския геноцид. Турското външно министерство определи решението като без-отговорно. Без-отговор увисва въпросът – защо точно сега?

Защо точно сега Франция стана така активна по въпроса за арменския геноцид?

Нямат ли си други грижи франсетата тъкмо когато съдбата на еврозоната е заложена на карта? Всъщност, Зоната на здрача, както вече я наричаме, май все по-очевидно се разполага в една нова геополитическа карта на света. Ако се вгледаме внимателно в проектантите й, започваме да разбираме, че

официалната размяна на дипломатически реплики е сложна игра, театър на абсурда

– защото в лозунгите, посланията и заплахите на политиците няма и зрънце истина. Затова пък

как мирише на газ!

В анализите си световните издания стигнаха едва до там да посочат, че целта на Саркози била да получи подкрепата на арменската диаспора в кампанията по своето преизбиране.

Но какво тук значат няколко хиляди хартиени бюлетини пред милиардите хартийки с водни знаци за кахърните европейски икономики:

свежи пари за една Европа с изтичащ срок на годност...

Колкото повече се взираме в дипломатическия скандал Франция - Турция, толкова повече се убеждаваме -

важният сюжет тук е не арменският геноцид, а кавказкият газ.

Годината е 2009. На 10 октомври Турция подписва исторически споразумения с Ереван. Баку смята, че турският му съюзник е предал азербайджанските интереси. Споразуменията предвиждат нормализиране на двустранните отношения и  отваряне на общата граница. През 1993 г. тя бе затворена от Турция в знак на подкрепа за Азербайджан след вземането под контрол от Армения  в резултат на въоръжен конфликт на арменски анклав на азербайджанска територия - Нагорни Карабах.

За Армения, която няма излаз на море, и чиято икономика се свива, ползата от сближаване с Турция са очевидни: достъп до Европа.

Ето тук за пръв път виждаме Франция, като фрагмент от "по-голямата картина", ЕС.

В момента водещите държави в Общността, като Германия, Франция или Италия, концентрират вниманието си върху енергийните потоци на Кавказ. Предвид извършващите се в света геополитически промени, Европа вече се опитва да действа и като самостоятелен играч, "необгрижвана" от Америка.

...Също и Турция.

Непосредствено след разпадането на Съветския съюз, Анкара действа в Кавказ като част от НАТО и Запада, прокарвайки инициативите за петроло- и газопроводи, заобикалящи Русия, по проектите на водещи западни компании.

Най-невероятният за страничния наблюдател политически кадаиф обаче като че започна в края на 2011-а, когато нещата изглежда се обръщат.

На 26 декември, понеделник, Турция и Азербайджан подписват споразумение за изграждане "в най-кратки срокове" - до 2017 година, на трансанадолски газопровод. Той трябва да доставя синьо гориво от Каспийския регион и да намали зависимостта на европейските държави от Русия.

Нима Анкара и Баку играят против Москва?

Надали. На 27 декември, вторник, Турция и Русия постигат споразумение за "Южен поток"*, който да пренася руски природен газ през Черно море за Европа...

Да се разплете сложният възел на отношенията между страните в региона става все по-трудно, дори за сериозните анализатори. От една страна, известно е, че Азербайджан се стреми да спре помирението между Армения (заклет враг) и Турция (исторически съюзник), използвайки "енергийното оръжие". Известно е също, че

Русия, за разлика от Франция, вижда в свой интерес нормализирането на отношенията между Турция и Армения.

От друга страна

всички очакват да направят пари.

Франсетата също - като разтурят новообразувалия се, пламнал от любовта към газа,

парадоксален съюз между Турция, Армения, Азербайджан, Русия и... Украйна

и попречат на Москва и Анкара да установят съвместен контрол над Кавказ.

*Началото на строителството на "Южен поток", който е конкурентен на подкрепяния от ЕС "Набуко", е планирано за 2013 г.

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД